Всички сме чували мантрата. По-малко екрани, по-малко скролване. Повечето от нас дори се опитват да я следват и налагат ограничения на децата. При това с право, защото до голяма степен за тази мантра си има причина. И причината е, че безсмисленото скролване и превключване на видео след видео за по 2-3 секунди може да се окаже пагубно за развитието на детските мозъци.
Опасността е изведнъж мантрата “децата далеч от устройствата” да спре да работи в наша полза и както сме ограничавали децата, изведнъж те да придобият почти безконтролен достъп до устройствата. А и не само това - оставено самичко с устройството, детето вероятно няма да изгради добра основа и адекватна връзка с технологията.
Защото дигиталният свят е безалтернативен. Все някога децата ще трябва да се докоснат до него и със сигурност ще е по-добре, ако това се случи ръка за ръка с възрастния, който да води и да контролира какво и как се потребява. И тук, както в повечето сфери на живота, е важна границата.
Не само колко, а какво точно. Да, има екрани, които изяждат времето. Има обаче и такива, които учат детето да прави нещо. Разликата между двете е огромна, макар че отвън изглеждат еднакво.
Когато детето използва MiniUniverse, то не скролва пасивно. Чрез устройството на родителя, или своето собствено, то започва да работи с мейли, с качване на файлове, снимки. Лека-полека, в контролирана среда, се изграждат увереност и полезни умения.
Наред с четенето, MiniUniverse отваря и вселената на дигиталните умения. Ето примери на различните теми, с които детето ще се срещне:
- Работа с потребителски профил и пароли
- Получаване и четене на имейли
- Качване на файл от устройство
- Работа с форми и бутони
- Следене и поддържане на прогрес
- Участие в класация и сравняване на резултати
- Получаване на дигитални известия
- Приемане на предизвикателства с краен срок
- Преглед на онлайн ресурси
- Работа със статуси и тяхното значение
- Сканиране на баркодове с камера на устройство
- Работа с покани и кодове за достъп
- Управление на личен списък и планиране напред
- Споделяне на съдържание чрез линк
Всичко това представлява система от мини способности. Всяка от тази тема е малко умение. Събрани заедно, те образуват нещо, което не се преподава никъде в учебна програма (или поне не с такава скорост) практическа дигитална грамотност.
И все пак книгите. Книгите са си офлайн. Четенето се случва без телефон, без известия, в една различна вселена. Дигиталното идва след това като логично продължение, а не като разсейване.
Целта на MiniUniverse не е децата да прекарват повече време пред устройствата. Целта е времето, което прекарват, да им остави нещо. Защото има разлика между дете, което зяпа безучастно и дете, което качва, участва, получава обратна връзка.
Едното консумира. Другото действа.
MiniUniverse е за второто.